Според преданието, Присовския манастир е съграден от братята Асеновци в памет на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангелов ден. По време на 2-то българско царство, тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта често е посещавана от Цар Иван Александър и семейството му.
Присовският манастир е опустошен от турците, но през 1409г. е възстановен отново като книжовна школа. По време на Търновските въстания на Тодор Балина и Павел Джорджич (1598г. и 1686г.), манастирът отново е разрушен. За пореден път манастира е възстановен през 1858г., когато майстор Петко Христов от гр. Дебелец започва изграждането на сегашната църква. За възстановяване на Присовската обител са помогнали много селяни от Дебелец и Присово и еснафът (казанджии, бакърджии и дърводелци) от Габрово, Търново и Дряново.
Присовският манастир е посрещал множество просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Сред тях личат имената на Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски, Матей Преображенски, Иларион Макариополски, Димитър Общи и други. Преди да избухне Априлското въстание в манастира пристига поп Харитон, който прави събрание в игуменовата килия.
