Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е основан по времето на Второто българско царство. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патиаршеския манастир „Света Троица“. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастира „Св. Богородица“ като по чудо оцелява. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите.
През 17 – 18в. Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е възобновен от местното население и става девически. Сегашната църква е построена през 1680г., като, в началото храмът изпълнявал ролята на енорийска църква в тази част от селото. Впоследствие през 1716г. по инициатива на троянския монах Даниел са построени жилищните сгради около храма и така се възобновява дейността на манастира. При последното нападение от кърджалии през 1798г. църквата сериозно пострадала.
През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над пората.
